Традиционните инфраструктурни карти не успяват да обхванат как реално функционират съвременните системи, тъй като пренебрегват сложната мрежа от идентичности и права за достъп, които диктуват киберсигурността. Екипите по сигурността трябва да се насочат към графи на доверието, за да следят машинните идентичности и векторите на достъп, които в действителност определят системните уязвимости.